Това са мой стихове който сам съм написал. Мисля че са хубави. Дори мисля че са страхотни и че това е истинска поезия и истинско изкуство. Но до сега си бяха само за мене на моя компютър и никой друг не можеше да ги прочете и да каже своето мнение. Затова реших да ги сложа в Neta и да ги покажа и на други хора. Моля пишете ми отзиви. Ако някой който работи в списание или вестник за литература и поезия или където и да е другаде ги прочете и иска да ги публикува ще се радвам страшно много защтото наистина мисля че са хубави. Моля само да ме уведомите по e-mail. - - - Ездачът на Камили /това е псевдоним/

e-mail: ezda4at@hotmail.com



                         *   *   *










	 	      Ездачът на камили 
 
 
	         Сред непринудената жега на пустинята
 	             подгонил свойто ято нежни птици 
 	          препускаше ездачът на камили
 	               към езерата на милионите опиянения       











                         *   *   *
















		какво от всичко на света най-много искаш
		животът ми напразно да не мине
		какво туй значи , обясни ми
		не знам и аз самия , но ще видим














                         *   *   *















		ти си пролетно ухание чудесно
		ти си малък остров в мойта самота
















                         *   *   *














 	 		        Усещаш ли болката
 	 		усещаш ли болката , братко 

 	 	 	         а ти сестро
 	                  болеше ли първия път...
 
















                         *   *   *














 		твоите очи са най-хубавите на света 
		твоите ръце са най-нежни на света
 
 		мое мило момиче 
  		аз никога няма да те забравя 
 		защото винаги ще те обичам 
 


















                         *   *   *















		вятърът гони сенките в мрака 
 		недей да поглеждаш  -  има забрана 
 		любувай се на усамотението 
  		само това ти остава 
 



















                         *   *   *














		 Бягай далеко от тъмното 
 	     там е студено и хищни очи дебнат отвсякъде... 




















                         *   *   *















		 устни леко отворени, 
 		   кърваво сочни 
 
		         те са 
 		       пърхащи крила   
 		     на отровена пеперуда 
 
















                         *   *   *












		Съмнението е това което няма лица и надежди















                         *   *   *











		Бягай в гората
		тичай натам 
		обичай тревата 
		знай че си сам 

 		Облаци бурни 
 		дъжд и порой 
 		скачай в реката
 		ще станеш герой 
 
 		Огън в душата 
 		длани в пръстта 
 		почивка очаквай 
 		чак след смърта

 














                         *   *   *













 		думите се изплъзват от моята мрежа 
 		поетът е рибар в океана на словото 
 		той подрежда блестяща мозайка   
 		от безцветни парчета материя 
 		занимание на златотърсач 
 		поезията е моето определение за съвършенство 
 














                         *   *   *















		 бясно куче, ела при мен 
 		 бясно куче в прашен ден 
 		 ухапи ме силно, тук сега 
 		 после си иди щом дойде вечерта 
 
















                         *   *   *














 		остави ме да избягам 
 		остави ме да летя 
 
 		аз съм птица
 		аз съм огън 
 		аз съм всичко на света 
  
















                         *   *   *













		 ще изпълзя от дланите ти без да ги издраскам 
 		 ще премина през окото ти поел незнайно накъде 
 		 и в миг на дива ярост ще прахосам 
 		     частицата от теб,   
                              останала във моето сърце 
 
 












                         *   *   *














 		дните май безспир се нижат 
 		без следа дори 
 		тук си ти за малко 
 		ти си само, само дим 

 







                         *   *   *















 

Е, имам и още доста други стихове но тук съм подбрал най-добрите /според мен/. Много Ви моля пишете какво мислите.
Сайт создан в системе uCoz